Обич до поискване

"прегърната философия по Валентин Йорданов"




Животът ми — картина на Дали,
ентропия от лед и от жарава —
и всяка моя стъпка все кърви,
а белези така и не остават...

Душата ми — разнищено въже,
с нанизани от други амулети
... и няколко небивали мъже —
герои в несъбудени куплети.

Сърцето ми — в графитени черти,
с рисунък от солено и горчиво...
... пак няколко удавени сълзи,
целунати в очите ми заспиват.

Но пак е ден! След всяко мръкване
пробива лъч. Те, смъртите са леки!
От палещ поглед — на повикване —
и обич ще си сътворя пътеки...