Коктейлна обич

Отброй ми пет усмихнати звезди
най-светлите и ярки от всемира.
Обвии ги в шоколадови мечти,
със слънчевият блясък ги гарнирай.

На привкус с шепи обич притури...
Две капки нежност, стрък надежда -
най - чудното вълшебство сътвори,
коктейла обич нека ни зарежда!

От лунен лъч с бъркалка най подир,
и сламчица от устните ми жадни -
отпии ме бавно, като от потир,
на малки глътки, леки и прохладни.

В листенца ментов дъх се потопи -
причастие съм - с вкус на нежност.
В коктейл от щастие ме претвори
и във боле от дяволски копнежи!

С коктейлна доза истинска любов
изпии ме и в кръвта ти ще се влея.
С венозна лава - жарък благослов,
във всяка твоя фибра ще изгрея...

БЕЗ ТЕБ (Stefan Olsson)

Кротка

poetry - denissa
video - Lb
`
Душата ми варварска
нощем танцува
с табуни от луди коне.

Очите ти дяволски
с нея пируват
в синкопа на диво сърце.

В езически клади
изгарят телата,
завихрили искри от страст.

Ръцете китарени
арпежено свирят
по струните мои във бяс.

Без капчица милост,
със устни - от упор -
захапвам аз хищника в теб.

Задъхан от жега,
ранен и прекрасен,
заравяш огньовете в лед.

Косите ми вият се
в ад водопаден,
удавят те в капчици жар.

И с демонска жажда,
и с пъклена обич -
прекрасен е този пожар!

Душа нестинарска,
аз вече съм кротка...
Утихваш до мен приласкан.

Застинала лава
събуждаш, приспиваш -
пази се от този вулкан!

Пречисти ме в огън
и нежно, и тихо
се сгушвам без капка вина.

И ако в битката
днес оцелея,
ще спечеля утре война.

Сътворих те

Безсмислен беше хаосът у мен,
от здрачна лудост, мрачно безначалие.
И маскен грим пристягаше във плен
душата ми - бездумна от стенания.

Родих те от самото си сърце...
Изваях фибрите ти като пламък.
И с женските си, мънички ръце
от обич те създадох, не от камък.

Събрах за теб виталност от реките,
и красотата в розовия храст,
и мъдростта извечна на орлите,
смеха на лято, пролетната страст...

В очите ти моретата удавих,
дъждът, дъгите, úскри от звезди.
На устните ти слънцето запалих,
ветрец заплетох в твоите коси...

Ръцете ти направих от стомана,
но с чувствени и нежни длани.
А после - във гръдта ти бездиханна,
сърцето си - горещото - поставих.

Душа ти вдъхнах, своята извадих -
Ти стана мое второ его...
Със всяка моя клетка те обикнах,
дъха си дадох... До последно взе го!

Бездумна, безсърдечна и сама,
залостих се зад седем катинара.
Без обич и надежда, без душа.
Греховен ангел - ти ще си ключарят!

Голгота

От толкова много „обичам те”,
намразих се - вече съм няма.
Безсмислено женско обричане,
лирика уж, а пък драма...

Заключих отвътре сърцето си,
завързах си мислите в него.
Обидата – с куп боеприпаси -
оставих с моето его

да гонят студени натрапници,
отмъквали късче от мене -
на едро отхапани залъци,
заровени в минало време...

Поставяли ничком душата ми,
потъпквали моите страсти...
Разбили в отломки умът ми,
поели го вместо причастие.

От толкова много ”обичам те”
изплетох си тежка гарота...
Изваях си маска скептична,
изминах последна голгота...

От толкова много „обичам те”...
Намразих се...