Сумтящата красавица

Живуркам си във моя замък аз -
от век насам магия мъ натири...
И си пустосвам тихичко на глас -
със просби - принц да мъ намери!

... Изтекоха години бол в затвор,
таз седмица шъ гу учаквам вечи -
приготвила съм брадвата, топор,
метлътъ и безброй бръсначи -

да гу изпитам, него, ич биля
шъ бъди ли достоен той за мени...
Упс, вън нещу съ изтрополя,
ей са ш`съ приготвя за гърмене!

Удари вратника, изсипа се торба
с една къделя рошава и черна.
Шейтан, ай сиктир, вър си у дома-
аз чакам принца и съм верна...

Сумти насреща ядно мойто мъж,
кат` таласъм облещил е очите:
- Мър, жено, що поне веднъж
не станеш да нахраниш ти козите?

Прасето да окъпеш, цяло в кал,
заспало е на вратника напреки,
та спънах се у негу кат абдал -
ша ми затриеш името вовеки.

И ядна - същи бес, аз изтрещях!
чезни, ша доди принцът, гад такава,
на другата страна се обърнáх
и пак захърках във забрава...