Не мога на каишка. И не искам!
Душата ми е истинска вълчица —
не иска низки страсти да я стискат.
Тя може ветровете да надтича...
Да нямам мира, ни покой. Ни завет.
Барутни мисли все да ме превиват.
Все дяволи в плътта ми да се давят,
кръвта ми махмурлии да допиват.
Пета със трън да съм, без дъх пътека.
Без пита — квас и сол, без сянка – пек.
Въже без клуп, пирон ръждив в дирека.
Отровна ябълка... И грахче под дюшек.
Неслучена да съм — орисница прокле ме:
И Хус, и Жана — в клади да се вричам.
Разделно все да е! Проклето време!
Вълчиците не стават за обичане!
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар