Изплъзване

Когато се усмихваш безнадеждно,
и сенките в очите ти полягат
препънал и последната надежда,
че аз все някога ще спра да бягам...

Когато нощите във дни се сливат
и времето замръзнало ги сплита,
когато демоните ти заспиват,
а самотата дните ти помита...

Тогава аз ще взема моят вятър,
дъжда си, и усмивките, и смога
и нотите, прошепнати в косите ти
и цялата си нежност босонога...

Ще плачеш със сълзите ми солени
Очите ти – луни , ще помрачнеят.
В мъгли от скъсан спомен заледени,
във грапав дим обвити ще немеят.

На мъртвите мечти в олтара
с ръце ще ровиш в пепелища...
Ще ме очакваш с полъха на вятъра,
да съживя искрите си в огнище,

да те целуна в пърхащите мисли,
да впия устни в страстните ти длани
Но нищото ме днес погълна цяла...
и само леден привкус ми остана –

да ти нашепва още дълго спомени,
как моят смях ти кърпи сдраното
узряло ехо от щастливи късчета
на обичта ни, в шепа вече сбрана.