Прашен спомен

Разтворил моето детство,
сковал го в яростен плен,
стар албум зее бездушен
запазил кръпки от мен.

Напукана чаша кафе,
изсъхнали билки в долапа,
кихащо в дрипи перде,
ухилени рани в стената...

Скърцащи нари в унес,
под, омърлушен и кашлящ
паячнослепено черчеве
артритен шепот на маса.

С албумено вехто небе
пронизват ме снимки - стрели.
Спомен от минало време...
Бърша незрели сълзи...

Старата бащина къща
вече остана зад мен,
но коренът все ще ме връща
към себе си с яростен плен!

Унесено сънно се лутам
из минало прашно сега,
топуркащо детство ме връща
към спомени с лека нега...

(сн. Рей Романо)