ЕПИКРИЗА

Тя е толкова чепата...
Тя се люшка между доброто и злото, между лъжата и истината, между реалното и виртуалното като пъпчив тинейджър в опит да съзрее...
Тя е адски екстранеординарна, далеч от всякакви широки рамки или пръскащи се по шевовете от теснотия шаблони... Тя е неконвенционална, дива като живак и бясна като пуканка... нежна като сърцето на влюбен поет и мразеща до смърт. Създава милион неща, радва им се мимолетно като дъх на еднодневка и разритва всичко това само за миг с гръм и трясък...
Тя е ту креативна и еуфористично съзидателна, ту разрушителна като торнадо! След кратък бяс руши мостове и взривява пътища след себе, после съжалява и пак започва да твори с лепкави паяжини от добри намерения всичко онова, което е строшила на хиляди парченца! Не познава концептуализма, прави всичко със замах, а когато излезе от хипнозата на вдъхновението, дълго се чуди как е успяла да намери в дълбините на петмезеното си съзнание тези средства, за да изрази емоцията си...
Тя! Ту преживява катарзиси, бори се с имагинерни заплахи, държи се ту императивно и неуравновесено,обвинявайки целият свят за неуспехите си в изблик на характеропатия, ту звучи невероятно кристално, чисто и разумно... Вечно е влюбена, а все бяга... Звучи ту цветно като разбити слънчеви парченца калейдоскоп, ту се дави в пустош и сивота, отричаща всичко и всички... Страх и безумие се бият вплетени в кървава схватка с надежда и любовно опиянение в нея.
Тя е толкова чепата...
Душата ми!