2009/07/11

На теб




Това си ти! Без смешни бутафории -
надраснал себе си без мерзост и лъжи...
Спокоен, мъдър... Мъжки отговорен -
прощаващ женски дребнички вини.

Прекрачил тихо хиляди премеждия,
безбройни болки тихо надживял...
Погребал куп безмислени надеждици.
Любови малко скътал, много разпилял.

Сурови устни и очи, горещи длани,
събрали много разум, мъдрост и тъга.
А в бръчиците ти, от смях издялана
е истинската ти жестока красота...

Презрял актьора в себе си. Скептичен.
Невярващ даже вече и в сълзи...
И толкоз извървял. И тъй различен
от всички жалки земни суети...

7 коментара:

Анонимен каза...

а има ли го ...?
или само блян е ...?
дано го срещнеш
ти по пътя свой
до къща някоя
обвита със бръшляни
и след това
да го неричаш
"Мой"
....

Gabfest каза...

Много е хубаво! :)

Denissa каза...

Блян е, Аnonimus. :))

А пък ако някой се познае в стихотворението, да ми се обади, че то е без адресат! :)


Благодаря ти, Gabfest. :)

izibell каза...

Чудесен стих, Дени! Прегръдки!

Анонимен каза...

Хубави думи ,почти като за мен;)/има още от този цикъл,нали/,поздрав:
http://www.vbox7.com/collection:552055

Любомир Николов каза...

Хареса ми тази звучност на стиха!

Анонимен каза...

Дали да се обадим Дени?
...ще оставя това:
http://www.youtube.com/watch?v=JxZcFArCeKs