Това си ти! Без смешни бутафории -
надраснал себе си без мерзост и лъжи...
Спокоен, мъдър... Мъжки отговорен -
прощаващ женски дребнички вини.
Прекрачил тихо хиляди премеждия,
безбройни болки тихо надживял...
Погребал куп безмислени надеждици.
Любови малко скътал, много разпилял.
Сурови устни и очи, горещи длани,
събрали много разум, мъдрост и тъга.
А в бръчиците ти, от смях издялана
е истинската ти жестока красота...
Презрял актьора в себе си. Скептичен.
Невярващ даже вече и в сълзи...
И толкоз извървял. И тъй различен
от всички жалки земни суети...
Публикации
7 коментара:
а има ли го ...?
или само блян е ...?
дано го срещнеш
ти по пътя свой
до къща някоя
обвита със бръшляни
и след това
да го неричаш
"Мой"
....
Много е хубаво! :)
Блян е, Аnonimus. :))
А пък ако някой се познае в стихотворението, да ми се обади, че то е без адресат! :)
Благодаря ти, Gabfest. :)
Чудесен стих, Дени! Прегръдки!
Хубави думи ,почти като за мен;)/има още от този цикъл,нали/,поздрав:
http://www.vbox7.com/collection:552055
Хареса ми тази звучност на стиха!
Дали да се обадим Дени?
...ще оставя това:
http://www.youtube.com/watch?v=JxZcFArCeKs
Публикуване на коментар