2009/06/26

Голгота


От толкова много „обичам те”,
намразих се - вече съм няма.
Безсмислено женско обричане,
лирика уж, а пък драма...

Заключих отвътре сърцето си,
завързах си мислите в него.
Обидата – с куп боеприпаси -
оставих с моето его

да гонят студени натрапници,
отмъквали късче от мене -
на едро отхапани залъци,
заровени в минало време...

Поставяли ничком душата ми,
потъпквали моите страсти...
Разбили в отломки умът ми,
поели го вместо причастие.

От толкова много ”обичам те”
изплетох си тежка гарота...
Изваях си маска скептична,
изминах последна голгота...

От толкова много „обичам те”...
Намразих се...

8 коментара:

aimee каза...

Много силен и истински стих...Поздравления!

Денисса каза...

Благодаря, aimee. :)

izibell каза...

Дени, още веднъж поздравления!
От толкова много ОБИЧАМ ТЕ
превърнах душата си в храм
прощавах,преглъщах, раздавах,
вече няма какво да ти дам...
Прегръдки!

shadows каза...

Да обичаш е естественно,да си простиш е почти божественно.Продължавай да откриваш любовта...Животът е странно място ,не винаги логично :)),успех...

Анонимен каза...

Обичаш, Дениса!
Ако не обичаше нямаше как да го напишеш.

Nezabravima каза...

Тежък и силн стих! Изборът е един единствен - "Да не обичаш"! (кой ли може?)
Поздрав от мен!:)

Велизар каза...

КОЛКО МНОГО ИСТИНА Е СЪБРАНА ТУК.
И... БОЛКА!

syiling peringatan malaysia каза...

nice blog

http://syilingperingatan.blogspot.com/