
За всяка стъпка в огъня,
за думи неизречени...
За болката в душите ни,
до кокал разсъблечени.
За устните повехнали,
не спрели да се молят.
За лютите пожарища,
замръзнали във вопли.
За мислите ни – сивите,
пристегнати в консерви.
За страстите ни-дивите
за сдъвканите нерви...
За дербито с живота ни,
оглозган до безсилие...
За гаврата с децата ни
за всичко ви проклинаме!
6 коментара:
Жестоко е.
Ритъм, експресия, всичко.
Поздравления.
Жестоко трябваше да бъде, Пламене :)
бива си те и теб- поздравления и почитания!
Благодаря ти! :)
А идват избори и сега ще се скъсат да лъжат!
Поздрави, Дени.Харесвам стиховете ти много.
Митака
Хей момиче, какви са тези стихове, какви са тези метафори!!!! Ти не пишеш стихове, а бъркаш направо в сърцето!!! Очарован съм!!!........
Много жени пишат стихове, но има няколко, които са уникални магьоснички и ти си между тях!
Моята стара майка, която сега е на 90 обича да казва: халал й майчино мляко!...Аз с чиста съвест се присъединявам към това нейно послание.
Бъди здрава!
Публикуване на коментар