Забравили своето„вчера“,
с прекършени стари крила,
гуру-поети премерват
всеки мой издих сега!
„Шаблонна си,
пишеш типажно,
чалга от тебе струи...
В комерса ти се израждаш,
правиш идейни бели!“
Тихо мърморят и махат
с възлести пръсти към мен,
мозъка бавно ми лочат,
изсмукват ме,
вкарват ме в плен
на своите размити представи,
как пише се точно, в канон-
гуру-поетите стари
правят от мене закон!
... И аз разкаяно хлипам,
протягам за милост ръце,
прося послушно пощада,
премесвам свойто сърце.
Намествам го грубо отдясно,
изплаквам го в девет води,
курдисвам го, да е наясно-
абсурд е така да греши!
Да се опитва да спори-
грях е, щом не разбира
и кат̀ бездарен актьор,
ще чака да му суфлират!
Публикации
