2009/05/03

Жигосана


Залагаш мрежи,
хрускащи препятствия
неумолимо гониш ме из времето.
В колоди карти Таро ме размесваш,
разбиваш ме и стръвно ме изтегляш...

В часовници тиктакащи ме мериш,
в заспали календари изброяваш ме,
в бутилки сляпа нежност ме наливаш,
ума ми консервираш
жилите ми стягаш...

Пекар безумен в хлябове
ме месиш,
изпичаш ме и мигом ме изяждаш...
Преди съдбата да ме жегне,
жигосваш ме
и пак ме замразяваш...

Заливаш ме със обич
до удавяне,
в изронени пространства ме запращаш,
в Геената ме пържиш
и спасяваш ме
със гениалност същността ми претворяваш...

Залагай ме, гони ме
... и ме връщай,
разбивай ме, наливай ме, изпий ме!...
Меси ме и отново ме изяждай...
Жигосването нека не зараства!

4 коментара:

Пламен Бочев каза...

Неописуемо силно! Горчиво и опиващо... Дъх, който докосва. Жива вода. И отрова.

Денисса каза...

БЛАГОДАРЯ ,ПЛАМЕНЕ ..ТВОЕТО МНЕНИЕ НАИСТИНА Е ОСОБЕНО ЦЕННО ЗА МЕН !:))

Bunka каза...

А зошто пишуваш на латиница? :)

oziol каза...

Просто онемяваш-Кръвта нахлува в главата.Краката омекват и се отдаваш на първичния див и неубоздан инстинкт.