Аз искам тихо да те обсебя...
Да бъда пепел в твоята жарава.
Да взема сляпата ти самота,
а вместо нея обич да раздавам.
Крака да бъда, щом си уморен...
Очи на вълк, когато ослепееш.
Витална сила, щом си примирен,
монета златна, ако обеднееш...
Да бъда твоят глас, ако прегракнеш.
Завивка топла в дните мразовити.
Ръцете ти да бъда в тежки битки
и тишината в крясъка на дните.
Ще стана пристан, буря щом излезе.
Вода от извор, ако ожаднееш...
И факел твой, щом слънцето залезе,
палитра с цвят, когато побелееш!
Аз искам да съм блясък в твоят ден,
когато утрото нощта разплита...
И твоя Пенелопа в свят студен...
И цветната илюзия в мечтите!
Аз искам...
Публикации
11 коментара:
Дени...ти си....невероятен автор!!!
Щастлив съм че чета творбите ти!
Продължавай все така...да ни радваш.
....И..пожелания за бъдещи успехи и...вдъхновения.
Поклон пред ТАЛАНТА ти!!!
Благодаря ти, Ники! :)
И аз съм щастлива, че си мой приятел.
Дени...удоволствието е изцяло мое!!! :)
Имам невероятен късмет,че те открих!Харесва ми това местенце и ще идвам често тук.Поздрави Nanita!
Прегръдки за стиха!Невероятен е... и аз това искам...:)))
Ох, ама мили думички. Благодаря, Nanita. Гушкам те и аз Изи, приятелко! :))
прекрасно е!
Утре ще стане месец, откак не си поствала. Така, че...смятам знаеш.
:)
Всеки има право на своите малки кризи, Морт! :))))
Tолкова е просто нали :) да обичаш някого :) благодаря, че сподели :)
Еос, изненада си ми ти! :)) Благодаря, вярно е!
Публикуване на коментар