2009/08/02

Детето в мен







Детството в дрешките стари,
плахо наднича зад ъгъла...
Скочило всички дувари,
минало много по пътя си.

Милото, тихичко крие се
в нежните бръчки в очите.
Сълзите често ми трие...
Гледа с надежда звездите.

С крачета в дъждовните локви,
Виновно - смутено намига...
Миг - сухо, отново се мокри,
С ръчички дъгите достига...

Детето във мен е усмихнато,
с изцапани с ягоди устни.
Кротко и вече утихнало,
но още с дяволи в пръстите.

Детството с лакти разбити,
разрошено, мило бърбори.
Кротко, но все по-уверено,
иска със мене да спори...

Отрича, че аз съм пораснала.
Засмива се, щом се намръщя.
За него, мъничето, ясно е -
към себе си все ще се връщам!

9 коментара:

Пламен Бочев каза...

Поздрави на детето!
И на теб :)

Denissa каза...

Предадох му! ;)
Ухили се! :))

Божо каза...

:)

Denissa каза...

;)

Любомир Николов каза...

И аз обичам ягоди. Но най-обичам горските! Които брах като дете !

izibell каза...

Хареса ми, Дени!
Поздрави!

peter ivancheff каза...

Много е хубаво! Благодаря!
Петър

Maria каза...

Привет, имаш награда при мен, идвай бързо :)

Хриси каза...

Невероятни стихове!!! :)))
Просто... оставам обездумена.
Усещам, че коментарите ми биха седели под което и да е творение доста тромаво и непохватно, Дени :)
И при мен имаш награда (леко несериозна, но от сърце) - заповядай! :)