2013/11/02

Сол мажор



Аз мразя едноактните пиеси —
спектакъл за слепци от неми думи.
В очите ми графитени се бесят
Залмоксис и езичницата чума.

Коприва не бера, не сплитам ризи,

(изядох лебеда — и ми горчеше...),
понякога съм в безсърдечна криза —
тогава ям костилки, не череши!

Вода не нося, счупих триста стомни.
Брашно не меля, а съм остър камък...
(Мълчаната вода ще ме запомни —
орисах я да люби всеки пламък!).

Рисувам вълци, не овце по пясък,
лисиците ми диви все остават,
гася фенери — безнадежден блясък —
а видимото все ме отегчава...

И не пълзя, а ябълки раздавам,
завита върху втората си риза.
Събрала в шепа семките, създавам
гердан звезди — това ми е чеиза.

Вечеря давам — нека е за двама —
без хляб, и сол, и чесън — вино дай!
Разпети петък е, ще ти пристана,
Измий ме, целуни ме...
И предай!

2 коментара:

behrin каза...

Прекрасно е!
Обичам думите ти! :)

Denissa каза...

Благодаря ти за милите думи, Бети! :-))