2009/10/11

Сътворих те

video


Безсмислен беше хаосът у мен,
от здрачна лудост, мрачно безначалие.
И маскен грим пристягаше във плен
душата ми - бездумна от стенания.

Родих те от самото си сърце...
Изваях фибрите ти като пламък.
И с женските си, мънички ръце
от обич те създадох, не от камък.

Събрах за теб виталност от реките,
и красотата в розовия храст,
и мъдростта извечна на орлите,
смеха на лято, пролетната страст...

В очите ти моретата удавих,
дъждът, дъгите, úскри от звезди.
На устните ти слънцето запалих,
ветрец заплетох в твоите коси...

Ръцете ти направих от стомана,
но с чувствени и нежни длани.
А после - във гръдта ти бездиханна,
сърцето си - горещото - поставих.

Душа ти вдъхнах, своята извадих -
Ти стана мое второ его...
Със всяка моя клетка те обикнах,
дъха си дадох... До последно взе го!

Бездумна, безсърдечна и сама,
залостих се зад седем катинара.
Без обич и надежда, без душа.
Греховен ангел - ти ще си ключарят!

12 коментара:

izibell каза...

Без думи! Поздравления!

Denissa каза...

О, Изи, благодаря! :)

ivanna4ev каза...

Благодаря за добавянето!
Допада ми това,което пущаш и сега по-лесно ще го намирам.Един много хубав ден желая!

Denissa каза...

:))))))))

Любомир Николов каза...

И тук да кажа, вятър в косите, звезди в очите, вяра в сърцето, обич в душата ти желая !

Denissa каза...

Да ти се връща, приятелю! :))

Valkocompany каза...

Ключарят на небесните порти е само един.Хареса ми това божествено хрумване

Пламен Бочев каза...

Лирична е душата ти...

Хесапов каза...

когато стърчейки на върха,
самотно се задъхвах от въпроси:
това ли бе цялата игра-
такъв ли си, какво си и защо си?

Привет Denissa!

Хесапов каза...

когато стърчейки на върха,
самотно се задъхвах от въпроси:
това ли бе цялата игра-
такъв ли си, какво си и защо си?

Привет Denissa!

Анонимен каза...

Винаги съм харесвал поезията ти!
То няма и как да е иначе - просто те грабва!
И те носи...
Поздравления, Дени!

Denissa каза...

Много мили думи, анонимнико! :) А сега напиши и името си! Моля! :)