denissa's Blog

Коктейлна обич

2010-11-25T12:14:00.003Z

Отброй ми пет усмихнати звезди
най-светлите и ярки от всемира.
Обвии ги в шоколадови мечти,
със слънчевият блясък ги гарнирай.

На привкус с шепи обич притури...
Две капки нежност, стрък надежда -
най - чудното вълшебство сътвори,
коктейла обич нека ни зарежда!

От лунен лъч с бъркалка най подир,
и сламчица от устните ми жадни -
отпии ме бавно, като от потир,
на малки глътки, леки и прохладни.

В листенца ментов дъх се потопи -
причастие съм - с вкус на нежност.
В коктейл от щастие ме претвори
и във боле от дяволски копнежи!

С коктейлна доза истинска любов
изпии ме и в кръвта ти ще се влея.
С венозна лава - жарък благослов,
във всяка твоя фибра ще изгрея...

БЕЗ ТЕБ

2010-10-03T12:42:00.001+01:00

Без теб
петите ми са боси в жарката пустиня...
Червеното, и синьото, и жълтото са в бяло.
Очите ми графитени се давят в милостиня,
светът се плези като в криво огледало.

Без теб
е невъзможна всяка моя мисъл -
ти знаеш мойте думи премълчани.
Не плача аз, сълзите ми изтекоха,
по-сухи са от сажди в мойте рани.

Без теб
Събрала сякаш на прокажен бремето.
аз крача в нищото, настъпвам спомени,
и лутам се във слепите очи на времето...
и в черни дупки е душата ми изронена.

Без теб
бездомни, пусти се изнизват дните ми,
събрали неистови капки вина...
Самотни часове се трупат по ъглите,
измесени от теб, претекли от тъга.

Без теб
и изходите тук са вече преброени -
по сиви, слепи улички те търся аз...
Целувам пак с лицето си, соленото,
на голият спомен студеният джаз.

Кротка

2009-12-03T17:16:00.007Z

poetry - denissa
video - Lb
`
Душата ми варварска
нощем танцува
с табуни от луди коне.

Очите ти дяволски
с нея пируват
в синкопа на диво сърце.

В езически клади
изгарят телата,
завихрили искри от страст.

Ръцете китарени
арпежено свирят
по струните мои във бяс.

Без капчица милост,
със устни - от упор -
захапвам аз хищника в теб.

Задъхан от жега,
ранен и прекрасен,
заравяш огньовете в лед.

Косите ми вият се
в ад водопаден,
удавят те в капчици жар.

И с демонска жажда,
и с пъклена обич -
прекрасен е този пожар!

Душа нестинарска,
аз вече съм кротка...
Утихваш до мен приласкан.

Застинала лава
събуждаш, приспиваш -
пази се от този вулкан!

Пречисти ме в огън
и нежно, и тихо
се сгушвам без капка вина.

И ако в битката
днес оцелея,
ще спечеля утре война.

Сътворих те

2009-10-11T14:24:00.005+01:00

Безсмислен беше хаосът у мен,
от здрачна лудост, мрачно безначалие.
И маскен грим пристягаше във плен
душата ми - бездумна от стенания.

Родих те от самото си сърце...
Изваях фибрите ти като пламък.
И с женските си, мънички ръце
от обич те създадох, не от камък.

Събрах за теб виталност от реките,
и красотата в розовия храст,
и мъдростта извечна на орлите,
смеха на лято, пролетната страст...

В очите ти моретата удавих,
дъждът, дъгите, úскри от звезди.
На устните ти слънцето запалих,
ветрец заплетох в твоите коси...

Ръцете ти направих от стомана,
но с чувствени и нежни длани.
А после - във гръдта ти бездиханна,
сърцето си - горещото - поставих.

Душа ти вдъхнах, своята извадих -
Ти стана мое второ его...
Със всяка моя клетка те обикнах,
дъха си дадох... До последно взе го!

Бездумна, безсърдечна и сама,
залостих се зад седем катинара.
Без обич и надежда, без душа.
Греховен ангел - ти ще си ключарят!

Изплъзване

2009-10-05T17:49:00.008+01:00

Стих - Denissa
Video - Eлена Sun
.

Молитва

2009-08-24T21:55:00.006+01:00

Аз искам тихо да те обсебя...
Да бъда пепел в твоята жарава.
Да взема сляпата ти самота,
а вместо нея обич да раздавам.

Крака да бъда, щом си уморен...
Очи на вълк, когато ослепееш.
Витална сила, щом си примирен,
монета златна, ако обеднееш...

Да бъда твоят глас, ако прегракнеш.
Завивка топла в дните мразовити.
Ръцете ти да бъда в тежки битки
и тишината в крясъка на дните.

Ще стана пристан, буря щом излезе.
Вода от извор, ако ожаднееш...
И факел твой, щом слънцето залезе,
палитра с цвят, когато побелееш!

Аз искам да съм блясък в твоят ден,
когато утрото нощта разплита...
И твоя Пенелопа в свят студен...
И цветната илюзия в мечтите!

Аз искам...

Детето в мен

2009-08-02T11:18:00.012+01:00

Детството в дрешките стари,
плахо наднича зад ъгъла...
Скочило всички дувари,
минало много по пътя си.

Милото, тихичко крие се
в нежните бръчки в очите.
Сълзите често ми трие...
Гледа с надежда звездите.

С крачета в дъждовните локви,
Виновно - смутено намига...
Миг - сухо, отново се мокри,
С ръчички дъгите достига...

Детето във мен е усмихнато,
с изцапани с ягоди устни.
Кротко и вече утихнало,
но още с дяволи в пръстите.

Детството с лакти разбити,
разрошено, мило бърбори.
Кротко, но все по-уверено,
иска със мене да спори...

Отрича, че аз съм пораснала.
Засмива се, щом се намръщя.
За него, мъничето, ясно е -
към себе си все ще се връщам!

Слънчево прераждане

2009-07-22T18:07:00.006+01:00

Събличам бледата луна в
морето .
Угасналите ми зеници
оживяват.
Пропуквам с морни пръсти
времето
и в морска пяна - кървава
изгрявам.

Косите си – горещите -
разплитам,
изплаквам ги във морските
талази.
От облачни конци с лъчи
изплитам
и ветрове аз шапчица
атлазена.

Изравям с нежни длани рачета
от пясъка.
Погалвам с палещ поглед
лодките и мрежите.
Целувам с устни на вълните
блясъка
и дирижирам птичите
брътвежи.

Кръвта ми жадно бие пак
във вените,
по кожата се стичат
луди капки,
отмили в диво лоно
бремето
от сънни крясъци на чайките

Сънят безпаметен отмира
в дъното
на златно-меденото ми
събуждане.
Денят е бебето –
роденото
от слънчевото ми
прераждане.

Риболовци

2009-07-19T07:24:00.033+01:00

Марко се върна в България. Един ден му звъннах:
- Как си, Марко?
- Как да съм. Трети ден се боря с часовата разлика. От както съм дошъл, не мога да се наспя.
- Стягай се утре в шест часа сутринта тръгваме за риба. Ще дойдем да те вземем.
- В шест сутринта?! Това е единайсет часа вечерта в Америка. По това време организмът ми е свикнал да заспива, а ти ме караш да вървя за риба.
- Ще пиеш кафе и ще се оправиш. Хайде до утре.
- Чакай… нямам въдица. С кой ще ходим?
- Как с кой? - С Жос и Боса, разбира се!

Босът беше запален рибар. Познаваха се от България. Беше отишъл в Щатите по работа и Марко го беше завел на север в Канада да ловят сьомга. Хванали шест парчета по около метър дълги.
-Как да се върнем с тях в Америка? Резнахме филетата. Сложихме ги в охладител и изсипахме две торби лед. Отгоре сложихме няколко бири за маскировка. На границата офицерът отвори капака. Като видя бирите, усмихна се и каза да продължим.
Страшен банкет направихме. Изпекохме сьомгата на барбекюто с майонеза и копър. Просто прелест.
„ Вкусно, чак да си оближеш пръстите на краката " – смееха се и двамата.

Сутринта тръгнахме. Жос и Босът пускаха шеги от сорта:
„Рано сутринта в събота жена се събужда. Става и отива в кухнята. Взима ножа и накълцва въдиците, нарязва влакното, полива с киселина плувките, с ножицата нарязва гумените ботуши на лентички, отваря прозореца и изхвърля стръвта. Удовлетворена от извършеното, тя ляга отново в леглото и прегръща спящият си съпруг…
Остават и още два часа живот…”
и
„ Три месеца, сестро вече ловя рибка по рибка, маркирам им опашките с чип и ги пускам. Това е тайният замисъл - маркираната си се връща при пасажа и като дойда с JPS и антена на джипа и ги следя през сателит, повече никога няма да ми се случва рибата само да ми препикава червея!”...
Аз и Жоси се смеехме с глас на лакърдиите на Боса, а Марко клюмаше като кълван пуяк на задната седалка и не знаеше на кой свят е.
Пристигнахме в Балчик на Циганската буна. И само ние и Пешо циганина бяхме българи там. Тълпа от чужденци кибици се беше наредила на вълнолома.
Платихме на едно ентусиазирано повече и от нас хлапе да ни проправя път. Минахме като шейхове в проправеният коридор от онемели и с оцъклени очи риболовци, а зад нас се точеше почетен антураж хлапетии и едно освирепяло от глад куче.
Започнахме разстановката. Оборудването ни беше като за мисия на Марс. Жос не се шегуваше - само калъфа за въдиците му струваше две хиляди евро. На външен вид приличаше на противотанкова установка. Държеше го, сякаш беше кошница с яйца.
- Хей, с реактивни снаряди ли ще бием рибата? – гледам учудено.
-Тихо! Само гледай!
Босът ни огледа победоносно и набра кода на катинара. Калъфът се отвори и от вътре лъснаха около десет въдици - "Trabucco", "Tubertini", "Balzer", "Jaxon"... Даже имаше две с автограф – на Хемингуей и на Тур Хайердал.
- Време е за тежката артилерия! - гордо изрече майсторът рибар.
После заизлизаха разните му такъми, прибори, автоматики... Наредихме столове със специални облегалки с пепелник, сенник, място за бира... специална кофа с две отделения за уловеното, хладилната чанта с Ред бул, водка и бира, чадъри....
- Какво правиш, бе човек? Ти за експедиция ли си се приготвил? Каква е тази кутия? Да не е куфарчето с кодовете на американският президент? Ракети ли ще пускаме?
- В тази кутия е стръвта. - Босът ме изгледа пренебрежително.
Отвори кутията, а от вътре се разнесе миризма на разгонен хипопотам, маркиращ територията си.
- Брррр – сбърчи нос потресен Марко - една седмица няма да ям след тази воня! Тук само водка би ми помогнала сега да го преживея.
- Това са пет сантиметрови глисти от свиня майка, бременна в трети месец. Излъчват специална миризма. Рибата умира за тях. Това тук са пиявици. А тук - специален спрей за ароматизиране на влакното. Сега ще видите колко парчета ще наскубем. Този фишфайндер следи за пасажите. Всеки един момент знае къде е рибата.
Аз, Марко и Жос гледахме с провиснали ченета. Гладният пес се завъртя покрай нас и като видя тежкото въоръжение, сигурно си помисли „ тук ще падне ядене”. Легна и започна да наблюдава любопитно. До нас възрастен пенсионер си издяла една пръчка , опъна си малко корда и се приготви да лови. С Жос грабнахме по една въдица, закачихме стръвта, хвърлихме и зачакахме. По едно време пенсионерът дръпна рязко въдицата, засече и извади една платерина. После илария, зарган, сафрид...
Босът изгледа конкуренцията гневно.
-Тоя пък... на какво лови?
- Мисля че на обикновен торен червей... имаш ли такива?
- Ти луда ли си, бе Дени? Торен червей? Виж що „ деликатеси” съм донесъл.
Спогледахме се мълчаливо с Жос и продължихме да чакаме някоя риба да уважи въдиците ни. Марко, напук на обещанието си да чака рибна кулинарна фиеста, захапа сандвич с хляб и луканка. Старецът до нас извади още една риба… и още една. Напрежението нарастваше.
- Хей, Бос! Закачи малко луканка! Може да клъвне - смееше се Марко.
- Бисквита не искаш ли да закача? - нервно изръмжа Босът.
Дядката извади още пет парчета и се приготви да си ходи. Помиярът подуши гладно аромата на риба, идващ от кофата му, изправи се, повдигна крак, препика тежкото ни въоръжение и в ситен свински тръс се понесе след дъртака.
- Мамка ти и мъстия - нервно го изпсува Босът.
Грабна кутията с глистите и я запокити по него. Горкият пес. Изквича от болка и търти да бяга като паяк пред метла. Марко се заливаше от смях. С Жос стискахме въдиците и мълчахме. И ще ми разправят те на мен, че цели народи се прехранвали с риболов...

05.07.2009г.
Дениса

Кротка

2009-07-12T17:13:00.000+01:00

Душата ми варварска
нощем танцува
с табуни от луди коне.

Очите ти дяволски
с нея пируват
в синкопа на диво сърце.

В езически клади
изгарят телата,
завихрили искри от страст.

Ръцете китарени
арпежено свирят
по струните мои във бяс.

Без капчица милост,
със устни - от упор -
захапвам аз хищника в теб.

Задъхан от жега,
ранен и прекрасен,
заравяш огньовете в лед.

Косите ми вият се
в ад водопаден,
удавят те в капчици жар.

И с демонска жажда,
и с пъклена обич -
прекрасен е този пожар!

Душа нестинарска,
аз вече съм кротка...
Утихваш до мен приласкан.

Застинала лава
събуждаш, приспиваш -
пази се от този вулкан!

Пречисти ме в огън
и нежно, и тихо
се сгушвам без капка вина.

И ако в битката
днес оцелея,
ще спечеля аз утре война.

На теб

2009-07-11T02:44:00.011+01:00

Това си ти! Без смешни бутафории -
надраснал себе си без мерзост и лъжи...
Спокоен, мъдър... Мъжки отговорен -
прощаващ женски дребнички вини.

Прекрачил тихо хиляди премеждия,
безбройни болки тихо надживял...
Погребал куп безмислени надеждици.
Любови малко скътал, много разпилял.

Сурови устни и очи, горещи длани,
събрали много разум, мъдрост и тъга.
А в бръчиците ти, от смях издялана
е истинската ти жестока красота...

Презрял актьора в себе си. Скептичен.
Невярващ даже вече и в сълзи...
И толкоз извървял. И тъй различен
от всички жалки земни суети...

Голгота

2009-06-26T00:19:00.011+01:00

От толкова много „обичам те”,
намразих се - вече съм няма.
Безсмислено женско обричане,
лирика уж, а пък драма...

Заключих отвътре сърцето си,
завързах си мислите в него.
Обидата – с куп боеприпаси -
оставих със моето его

да гонят студени натрапници,
отмъквали късче от мене -
на едро отхапани залъци,
заровени в минало време...

Поставяли ничком душата ми,
потъпквали моите страсти...
Разбили в отломки умът ми,
поели го вместо причастие.

От толкова много ”обичам те”
изплетох си тежка гарота...
Изваях си маска скептична,
изминах последна голгота...

От толкова много „обичам те”...
Намразих се...

Политици

2009-06-18T13:20:00.010+01:00

За всяка стъпка в огъня,
за думи неизречени...
За болката в душите ни,
до кокал разсъблечени.

За устните повехнали,
не спрели да се молят.
За лютите пожарища,
замръзнали във вопли.

За мислите ни – сивите,
пристегнати в консерви.
За страстите ни-дивите
за сдъвканите нерви...

За дербито с живота ни,
оглозган до безсилие...
За гаврата с децата ни
за всичко ви проклинаме!

Dreamcatcher

2009-06-06T17:14:00.025+01:00

Къде са ти цветните сънища?
Времето сякаш заспало е...
Свито по хълбок във ъгъла,
сляпо за час... оглушало.

Сънува безчет обещания
за нежности, обич и грях-
в крехък кристал от желания
разплискан момичешки смях.

Времето спи и бълнува
твоите стари любови...
всяка по своему хубава,
всяка първична и нова...

През миглите - нежна решетка
със пръсти - ваятели в танц,
изплита от спомени клетка-
видения в бавен каданс.

В капани за сънища сложен,
улавя то твоите мечти...
По бръчките му- коловози
изтичат измамени дни.

БЕЗ ТЕБ...

2009-05-16T14:32:00.005+01:00

на Stefan Olsson

Без теб
петите ми са боси в жарката пустиня...
Червеното и синьото и жълтото са в бяло.
Очите ми графитени се давят в милостиня,
светът се плези като в криво огледало.

Без теб
е невъзможна всяка моя мисъл-
ти знаеш мойте думи премълчани.
Не плача аз, сълзите ми изтекоха,
по-сухи са от сажди в мойте рани.

Без теб
Събрала сякаш на прокажен бремето.
аз крача в нищото, настъпвам спомени,
и лутам се във слепите очи на времето...
и в черни дупки е душата ми изронена.

Без теб
бездомни, пусти се изнизват дните ми,
събрали неистови капки вина...
Самотни часове се трупат по ъглите,
измесени от теб, претекли от тъга.

Без теб
и изходите тук са вече преброени-
по сиви ,слепи улички те търся аз...
Целувам пак с лицето си... соленото,
на голите спомени студеният джаз.
(сн.Деси Славова)

Инструкция за писане на стихове

2009-05-16T11:15:00.005+01:00

Забравили своето„вчера“,
с прекършени стари крила,
гуру-поети премерват
всеки мой издих сега!

„Шаблонна си,
пишеш типажно,
чалга от тебе струи...
В комерса ти се израждаш,
правиш идейни бели!“
Тихо мърморят и махат
с възлести пръсти към мен,
мозъка бавно ми лочат,
изсмукват ме,
вкарват ме в плен
на своите размити представи,
как пише се точно, в канон-
гуру-поетите стари
правят от мене закон!
... И аз разкаяно хлипам,
протягам за милост ръце,
прося послушно пощада,
премесвам свойто сърце.
Намествам го грубо отдясно,
изплаквам го в девет води,
курдисвам го, да е наясно-
абсурд е така да греши!
Да се опитва да спори-
грях е, щом не разбира
и кат̀ бездарен актьор,
ще чака да му суфлират!

Фотограф

2009-05-07T11:30:00.018+01:00

На Artin Shahbazian-artwall

С изтръпнали пръсти на спусъка
на своите луди очи,
в унес улавяш отблясъка
на толкова чужди мечти.

Черно-бели нюанси,
свистящи в луд ураган,
силуети, неясни и прашни
редом до огнен вулкан...

Залези, сенки във мрака,
слънчево смешни петна,
цвете, пробило в стената,
стобори на стари къщя...

Корени, луднали в танци,
умислен пристанищен кей,
златисто-ръждиви кепенци,
задрямал в картините змей.

Тъжни изронени улици,
време, заспало без бряг,
замръзнали щури гримаси,
пясъчни стъпки по здрач.

С възлести грохнали пръсти
на морзови звуци сега,
диво завихрени в пиксели
колажи сглобяват съня.

Жълтозелени момичета,
с пясъчножълти коси-
в бленди,в ракурси изтичат
твоите цветни очи...

Жигосана

2009-05-03T18:27:00.030+01:00

Залагаш мрежи,
хрускащи препятствия
неумолимо гониш ме из времето.
В колоди карти Таро ме размесваш,
разбиваш ме и стръвно ме изтегляш...

В часовници тиктакащи ме мериш,
в заспали календари изброяваш ме,
в бутилки сляпа нежност ме наливаш,
ума ми консервираш
жилите ми стягаш...

Пекар безумен в хлябове
ме месиш,
изпичаш ме и мигом ме изяждаш...
Преди съдбата да ме жегне,
жигосваш ме
и пак ме замразяваш...

Заливаш ме със обич
до удавяне,
в изронени пространства ме запращаш,
в Геената ме пържиш
и спасяваш ме
със гениалност същността ми претворяваш...

Залагай ме, гони ме
... и ме връщай,
разбивай ме, наливай ме, изпий ме!...
Меси ме и отново ме изяждай...
Жигосването нека не зараства!

Прашен спомен

2009-04-30T12:16:00.014+01:00

Разтворил моето детство,
сковал го в яростен плен,
стар албум зее бездушен
запазил кръпки от мен.

Напукана чаша кафе,
изсъхнали билки в долапа,
кихащо в дрипи перде,
ухилени рани в стената...

Скърцащи нари в унес,
под, омърлушен и кашлящ
паячнослепено черчеве
артритен шепот на маса.

С албумено вехто небе
пронизват ме снимки - стрели.
Спомен от минало време...
Бърша незрели сълзи...

Старата бащина къща
вече остана зад мен,
но коренът все ще ме връща
към себе си с яростен плен!

Унесено сънно се лутам
из минало прашно сега,
топуркащо детство ме връща
към спомени с лека нега...

(сн. Рей Романо)

Изплъзване

2009-04-26T04:50:00.018+01:00

Когато се усмихваш безнадеждно,
и сенките в очите ти полягат
препънал и последната надежда,
че аз все някога ще спра да бягам...

Когато нощите във дни се сливат
и времето замръзнало ги сплита,
когато демоните ти заспиват,
а самотата дните ти помита...

Тогава аз ще взема моят вятър,
дъжда си, и усмивките, и смога
и нотите, прошепнати в косите ти
и цялата си нежност босонога...

Ще плачеш със сълзите ми солени
Очите ти – луни , ще помрачнеят.
В мъгли от скъсан спомен заледени,
във грапав дим обвити ще немеят.

На мъртвите мечти в олтара
с ръце ще ровиш в пепелища...
Ще ме очакваш с полъха на вятъра,
да съживя искрите си в огнище,

да те целуна в пърхащите мисли,
да впия устни в страстните ти длани
Но нищото ме днес погълна цяла...
и само леден привкус ми остана –

да ти нашепва още дълго спомени,
как моят смях ти кърпи сдраното
узряло ехо от щастливи късчета
на обичта ни, в шепа вече сбрана.

Тибет през погледа на един българин

2009-04-24T10:38:00.004+01:00

TO BE CONTINUED...

Notre Dame de Paris -Belle

2009-04-23T23:54:00.003+01:00

Belle, the original cast(Garou, Daniel, Patric)

2009-04-23T23:50:00.002+01:00

GAROU

2009-04-23T19:59:00.006+01:00

"I always want to make people happy – to open myself up and give them everything I have inside me. Every single time." Той не само иска да направи хората щастливи... прави го наистина с чудесният си глас и невероятно харизматично присъствие на сцената... Тези думи обобщават същността на Garou, който не предлага нищо по-малко, отколкото душата си! Garou притежава страхотно сценично излъчване и тези, които някога чуят Garou, никога не остават разочаровани... "People come out to my shows and think they're there for me, but I'm there to be with them." - Да, осезаемо е отношението на Гару към публиката му и по собствените му думи не публиката е там заради него, а той е там всъщност единствено и само заради нея...

:: Garou, актьорът:
"Отидох за прослушване, но нямах представа, че е била за ролята на гърбав. Richard Cocciante запя в началото " Belle " и аз се включих още от първите тактове. Тогава той престана да свири и погледна Luc Plamondon. После ме помоли да изпея "Dieu que le monde est injuste" Почувствах, песента като никоя друга. На следващата сутрин, те ми казаха...: "Вие сте Квазимодо!" Емблематично остава изпълнението на " Belle " на Гару с Патрик Фиори и Даниел Лавоа... И до сега това тяхно трио вълнува и предизвиква хиляди емоции...

Cohen

2009-04-20T10:51:00.004+01:00

One of the most fascinating and enigmatic - if not the most successful - singer/songwriters of the late '60s...
Много обичам този певец! Красивият му дълбок и омагьосващ дрезгав баритон е близък до гласовете на Джони Кеш и Крис Рия... но приликите свършват дотук!
Иска ми се до повече хора да достигне информацията за този безумно гениален и адски специфичен като изказ и звучене поет и певец...
Един от най-завладяващите и загадъчни - ако не и най-успешeн певец / и поет на късните '60/, Ленард Коен е събирал аудитория в продължение на четири десетилетия. Този голям творец (музикант, певец, поет и режисьор) има ореол на необикновена загадъчност около себе си .
Коен, също като Боб Дилън (и може би Пол Саймън), командва вниманието на критиците и по-млади музиканти по-силно от всеки друг от 1960. Коен е роден през 1934 г., една година преди Елвис Пресли или Рони Хокинс.
Утвърден, той вълнува и до днес с безумният си стремеж към съвършенство и непримиримата си творческа енергия...
Четири десетилетия той се очертава като най-интересната и магнетична публична фигура. Поет и изпълнител, Коен остава един от най-завладяващите и загадъчни музикални фигури на неговата епоха и един от малкото, които акумулират в себе си много уважение и внимание и задържа вниманието на огромна аудитория в 21-ви век, така както го е правил и през 1960.
Толкова, колкото всеки оцелял от този десетилетие Коен е безкраен и вечно млад. През 2006 г., неговото трайно влияние беше признато във филма му "I'm Your Man" (Lions Gate Films' release of Leonard Cohen: I'm Your Man, director Lian Lunson's concert/portrait of Cohen and his work and career.

ЕПИКРИЗА

2009-04-18T21:22:00.003+01:00

Тя е толкова чепата... Тя се люшка между доброто и злото, между лъжата и истината, между реалното и виртуалното като пъпчив тинейджър в опит да съзрее... Тя е адски екстранеординерна, далеч от всякакви широки рамки или пръскащи се по шевовете от теснотия шаблони... Тя е неконвенционална, дива като живак и бясна като пуканка ... нежна като сърцето на влюбен поет и мразеща до смърт. Създава милион неща, радва им се мимолетно като дъх на еднодневка и разрита всичко това само за миг с гръм и трясък... Тя е ту креативна и еуфористично съзидателна, ту разрушителна като торнадо !След кратък бяс руши мостове и взривява пътища след себе си само за миг, после съжалява и пак започва да твори с лепкави паяжини от добри намерения всичко онова, което е разритала! Не познава концептуализма, прави всичко със замах, а когато излезе от хипнозата на вдъхновението ,дълго се чуди как е успяла да намери в дълбините на петмезеното си съзнание тези средства, за да изрази емоцията си... Тя ту преживява катарзиси ,бори се с имагинерни заплахи ,държи се ту императивно и неуравновесено,обвинява целият свят за неуспехите си в изблик на характеропатия ,ту звучи невероятно кристално, чисто и разумно ...Вечно е влюбена ,а все бяга....Звучи ту цветно като разбити слънчеви парченца калейдоскоп ,ту се дави в пустош и сивота ,отричаща всичко и всички... Страх и безумие се бият вплетени в кървава схватка с надежда и любовно опиянение в нея .Тя е толкова чепата...Душата ми !