Слънчево прераждане

Събличам бледата луна в
морето .
Угасналите ми зеници
оживяват.
Пропуквам с морни пръсти
времето
и в морска пяна - кървава
изгрявам.

Косите си – горещите -
разплитам,
изплаквам ги във морските
талази.
От облачни конци с лъчи
изплитам
и ветрове аз шапчица
атлазена.

Изравям с нежни длани рачета
от пясъка.
Погалвам с палещ поглед
лодките и мрежите.
Целувам с устни на вълните
блясъка
и дирижирам птичите
брътвежи.

Кръвта ми жадно бие пак
във вените,
по кожата се стичат
луди капки,
отмили в диво лоно
бремето
от сънни крясъци на чайките

Сънят безпаметен отмира
в дъното
на златно-меденото ми
събуждане.
Денят е бебето –
роденото
от слънчевото ми
прераждане.