2009/07/11

На теб




Това си ти! Без смешни бутафории -
надраснал себе си без мерзост и лъжи...
Спокоен, мъдър... Мъжки отговорен -
прощаващ женски дребнички вини.

Прекрачил тихо хиляди премеждия,
безбройни болки тихо надживял...
Погребал куп безмислени надеждици.
Любови малко скътал, много разпилял.

Сурови устни и очи, горещи длани,
събрали много разум, мъдрост и тъга.
А в бръчиците ти, от смях издялана
е истинската ти жестока красота...

Презрял актьора в себе си. Скептичен.
Невярващ даже вече и в сълзи...
И толкоз извървял. И тъй различен
от всички жалки земни суети...

7 коментара:

  1. Анонимен7:32 am Гринуич+1

    а има ли го ...?
    или само блян е ...?
    дано го срещнеш
    ти по пътя свой
    до къща някоя
    обвита със бръшляни
    и след това
    да го неричаш
    "Мой"
    ....

    ОтговорИзтриване
  2. Блян е, Аnonimus. :))

    А пък ако някой се познае в стихотворението, да ми се обади, че то е без адресат! :)


    Благодаря ти, Gabfest. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Чудесен стих, Дени! Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен9:21 am Гринуич+1

    Хубави думи ,почти като за мен;)/има още от този цикъл,нали/,поздрав:
    http://www.vbox7.com/collection:552055

    ОтговорИзтриване
  5. Хареса ми тази звучност на стиха!

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен7:25 am Гринуич+1

    Дали да се обадим Дени?
    ...ще оставя това:
    http://www.youtube.com/watch?v=JxZcFArCeKs

    ОтговорИзтриване