БЕЗ ТЕБ...

Без теб
петите ми са боси в жарката пустиня...
Червеното и синьото и жълтото са в бяло.
Очите ми графитени се давят в милостиня,
светът се плези като в криво огледало.

Без теб
е невъзможна всяка моя мисъл-
ти знаеш мойте думи премълчани.
Не плача аз, сълзите ми изтекоха,
по-сухи са от сажди в мойте рани.

Без теб
Събрала сякаш на прокажен бремето.
аз крача в нищото, настъпвам спомени,
и лутам се във слепите очи на времето...
и в черни дупки е душата ми изронена.

Без теб
бездомни, пусти се изнизват дните ми,
събрали неистови капки вина...
Самотни часове се трупат по ъглите,
измесени от теб, претекли от тъга.

Без теб
и изходите тук са вече преброени-
по сиви ,слепи улички те търся аз...
Целувам пак с лицето си... соленото,
на голите спомени студеният джаз.
(сн.Деси Славова)